На 19.07.2018 г. на електронната страница на Министерство на финансите в секция Проекти на нормативни и други актове > Проекти на министъра на финансите бе публикуван проект за изменение и допълнение на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, както и мотиви към него.   

Съгласно този проект лица, които използват софтуер за управление на продажби в търговски обект, в срок до 7 дни от инсталирането на софтуер за управление на продажбите в търговския обект подават информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП.
Лицата могат да използват в търговски обект само софтуер за управление на продажбите, отговарящ на посочените в приложение № 29 изисквания, като софтуерът задължително управлява всички фискални устройства в този обект.

Регистрираните по ЗДДС лица, които използват софтуер за управление на продажби, привеждат дейността си с изискванията на наредбата в срок до 31 март 2019 г. Тези лица подават информация за използвания от тях софтуер в срок до 31 май 2019 г.
Нерегистрираните по ЗДДС лица, които използват софтуер за управление на продажби, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата в срок до 30 юни 2019 г. Тези лица подават информация за използвания от тях софтуер в срок до 31 август 2019 г.

Според чл. 118, ал. 18 от Закона за данък върху добавената стойност, § 28 на Проекта на НИД на Наредба № Н-18/2006 г. относно чл. 52ж, ал. 3 в обхвата влиза всяка фирма в България, която в офиса си има софтуер за управление на продажбите и извършва продажби, различни от плащани по банков път.

На база анализ на предложения за обществено обсъждане проект в частта му, свързана с изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговски обект и свързаността му с фискални устройства, посочената в мотивите цел на Наредбата не става напълно ясна от съдържанието на конкретните текстове в самата наредба и в приложените мотиви, поради наличните противоречия между двете. Не се изясниха и в резултат на проведената медийна и комуникационна кампания по повод на проекта на наредбата.

Обръщаме сериозно внимание на съществено занижавaне на оценката на очакваното въздействие на промените към Мотивите към проекта на НИД по отношение на разходите и усилията на бизнеса.

Огромната част от потенциално засегнатите данъчно задължени лица не са осъзнали ефекта от предложените промени. Може би у тях е останало впечатлението, че промените са за отпечатване на QR-баркод в касовата бележка и изпращане на данни от фискалното устройство до Национална агенция по приходите на всеки 5 минути.

Разходите и броят на засегнатите лица е в пъти над посочения.

1.   Оценката в мотивите е изготвена на база регистрираните 43 000 фискални принтера - 11 825 000 лв. /43 000 бр. ФП х 275 лв.
Регистрираните фискални устройства (фискални принтери и касови апарати), които са засегнати в наредбата, са над 400 хил. т.е. реалните разходи могат да са 400000*275 е 110 млн. лв.

2.   Съгласно посочената оценка на очакваното въздействие на предлаганите промени в Наредба № Н-18/2006 г. върху търговците, използващи софтуери за управление на продажбите в търговски обекти за разходи за привеждане на използваните в търговските обекти софтуери в съответствие с нормативните изисквания, е в размер на общо 5 160 000 лв. за всички работни места в търговски обекти, в които се използва софтуер за управление на продажбите. Задължението на потребителите за деклариране на използване на лицензиран софтуер се отнася за всички фирми ползващи софтуер за управление на продажбите и касови апарати, а не само ползващите фискални принтери.

На практика почти всички 444 000 регистрирани по ЗДДС лица използват софтуер за регистриране на продажбите си. Дори и да имат само по едно работно място, разходите им според предположението, заложено в Мотивите
120 лв./място,  ще са над 50 млн. лв., т.е. поне 10 пъти повече.

При оценката на разходите и усилията на бизнеса не са включени въобще и не е направен опит да се оценят следните ситуации:
-   ако данъчно задълженото лице използва към момента софтуер за управление на продажби, чийто разработчик или разпространител не декларира съответствие с наредбата на използвания от него софтуер или версия на софтуер, фирмата ще трябва да закупи и внедри нов софтуер в рамките 6 месеца;
-   ако данъчно задълженото лице използва няколко различни софтуера, чрез които управлява различни типове продажби, ще трябва да инвестира в тяхната интеграция и синхронизация в рамките на 6 месеца;
-   чрез самия проект на наредба се указва какъв точно да бъде модела на бизнес процеса по продажба и съответните контролни процедури. Моделът е само един и той е доста рестриктивен. Ако данъчно задължените лица нямат (а в повечето бизнеси различни от заведения, барове и магазини те нямат) такъв модел на продажби, ще трябва да инвестират в преглед и разработка на нови модели на бизнес процесите, което би засегнало ISO системи в предприятията, софтуери за анализ, софтуери за финансова отчетност, контролни системи и т.н.

В заключение, бизнесът трябва да бъде информиран, че от предлаганите промени в Наредбата, ще възникне нужда не само от средства за нови фискални устройства и нови функции на съществуващите софтуери, но и вероятно от нови програмни продукти, внедряването им и от евентуална промяна в процесите по извършване на продажба.